BG GR RO
Количката е празна


обратно

Житният режим

16 февруари 2022
Житният режим за 2022
През м. февруари Природата още „спи“ зимен сън и ние трябва да пречистим физически и духовно организма си, за да можем да възприемем праната, която е в изобилие в началото на пролетта. Учителят е избрал м. февруари като най-подходящ период за прочистване на организма. И наистина м. януари е все още много рано, а температурните условия често са много сурови, което би изтощило организма, а м. март е вече късно в условията на умерения пояс.
ПОДГОТОВКА
На първия ден сутринта се казва един път формулата:
„Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни“.
Всеки ден трябва да се употребяват:
100 грама жито (то съдържа всички елементи, необходими за поддържане на живота);
Три ябълки (за сърцето);
Девет ореха (за мозъка);
Мед (за кръвта) и лимон;
Минимум 1,5 литра преварена вода;
Необходимо е плодовете да бъдат най-хубави и здрави, а водата да бъде от някой чист извор, а не от водопровода, защото последната е хлорирана и нечиста. Не се препоръчва и минерална вода, защото тя е по-наситена с някои минерални соли в съответствие с нейния произход. Идеалният случай би бил да разполагаме с рилска вода и най-вече от чешмичката „Ръцете, които дават“.
ПРИГОТВЯНЕ НА ЖИТОТО
Сто грама жито се измива много добре от вечерта и с лъжица се слага в добре запазващ топлината еднолитров термос. Залива се с вряла вода почти догоре и термосът се затваря добре, за да може житото да няма достъп до въздуха. На сутринта внимателно се излива от термоса само житената вода и се изпива на гладно, половин – един час преди закуска, като се добавя мед и лимон по вкус. Необходимо е тази житена вода да се задържи малко в устата, като се „дъвче“, а не да се изпива на едри глътки, защото фактически това е изключително силна и концентрирана храна. Житената вода е също и много силно лекарство, което Учителят дава за лекуване на нерви, като в този случай тя е необходимо да се пие 40 дни. Така че тези, които искат да се лекуват, биха могли след завършването на житния режим (10 дни) да продължат да пият житената вода. Горепосочената житена вода има тази лечебна сила само в случая ако житото е грухано. Ако житото е сурово, водата не може да проникне през обвивката на житните зърна и да поеме жизнената им сила. Искам изрично да подчертая, че Учителя е ползвал през житния режим само грухано жито от сорта бяло жито, а не сурово или покълнало такова. Това трябва да се има предвид от всички, които искат правилно да проведат житния режим. Употребата на сурово жито – това е друго упражнение, дадено от Учителя в беседа, което обаче не се отнася за житния режим през февруари.
Дневната порция жито се разпределя на три части, като е желателно след отсипване на съответната част, останалите части да остават в добре затворения термос, което запазва житото в свежо и прясно състояние, докато ако то се отсипе сутринта и стои на открито то се окислява от въздуха и губи от своята хранителност. При всяко от яденетата се изяжда: съответната част от житото, една ябълка и три ореха.
Желателно е около час преди ядене да се изпиват поне по 2 водни чаши преварена вода с мед и лимон. Практически сутринта тази роля изпълнява житената вода. Ако не се пие достатъчно вода, организмът се обезводнява и житният режим се кара много трудно. Затова пийте вода, колкото може повече, но само преварена такава и никога студена, непреварена.
Тук искам да споделя, че когато бях с готвачката на Учителя, първоначално аз слагах меда във водата и така го пиех разтворен. Забелязвайки това, тя ми направи забележка: „Учителят не правеше така!“. „Но как – запитах аз – нали науката препоръчва меда да се разтваря, а не да се приема концентрирано“. Тогава тя ми обясни, че Учителят е вземал с малка чаена лъжичка мед и го е слагал в устата на горното небце. След това е отпивал от водата, в която е капвал по няколко капки лимон. Водата е задържал достатъчно дълго в устата си и я е „дъвкал“. По този начин тя е разтваряла меда в устата и така я е поглъщал“. „Но защо е правил така?“ – попитах аз. „Първоначално и аз не знаех – каза тя – и затова го запитах, и той ми обясни, че най-висшите духовни центрове в мозъка на човека се хранят само от веществата, които се приемат чрез устата и че соковете от стомаха са много груби за тях. Освен това – каза тя – Учителят веднъж ме запита: „Сестра, вие колко пъти дъвчите житото преди да го глътнете?“. Аз сконфузно отговорих: „Учителю, нали знаете аз съм бързичка и така... набързо, набързо“. „А, не – поклати глава Учителят – трябва да го дъвчете 99 пъти“. Той винаги подчертаваше, че храната трябва да се дъвче продължително и внимателно, за да се хранят духовните центрове и за да бъдем здрави. „Тези, които дъвчат малко и задържат храната малко в устата си – казваше той – не могат наистина да бъдат духовни хора, защото техните духовни центрове гладуват. Преди да изядем ябълката е необходимо да я подържим в ръка, да я разгледаме внимателно, да се свържем с нейната аура, да й се порадваме, да благодарим на дървото, на Слънцето“. При ядене трябва да спазваме даденото ни от Учителя правило: „Хранете се с Любов и благодарност!“
Лимецът (на немски Einkorn) расте в две разновидности - дива (Triticum boeoticum) и домашна (Triticum monococcum). Той е една от най-старите култивирани форми на пшеницата - зърна от лимец са били открити в селища от палеолитната епоха, и е считан за най-чистата нейна форма. За първи път е бил отглеждан като култура в близост до днешна югоизточна Турция 7500 години пр. Хр. Култивирането му спира през Бронзовата ера, а днес лимецът намира нова популярност като здравословна храна. Сравнен със съвременната пшеница, лимецът съдържа повече антиоксиданти като бета-каротен, витамин а, лутеин и рибофлавин. 
 
Зърното е по-издръжливо на топлинна обработка и запазва по-голямата част от хранителната си стойност. Според проучване лимецът съдържа 35 пъти повече витамин А, 4 пъти повече лутеин и 5 пъти повече концентриран рибофлавин от обикновената пшеница. Освен това той е по-подходящ за хора с глутенова непоносимост, чиято храносмилателна система не може да усвои гиладина (алкохолноразтворимият белтъчен компонент на пшеницата). Той се оказва по-нетоксичен за пациенти с така наречената цьолиакия, но има необходимост от още изследвания, преди да бъде одобрен за включване в неглутенова диета.
 
 
Лимецът съдържа глутен, но има само 14 хромозома (42 в обикновената пшеница), което видоизменя глутеновата структура и го прави по-поносим за страдащите от непоносимост.
  • Изключително високото съдържание на фибри в лимеца означава, че той улеснява здравословното храносмилане по естествен начин.
  • Диетичните фибри помагат за по-лесното преминаване на храната през храносмилателния тракт, ускоряват усвояването на хранителните вещества и спомагат за проблемни състояния като запек, подуване на корема, спазми, газове, диария и по-сериозни стомашно-чревни проблеми като язви.
  • Лимецът съдържа най-много диетични влакна от всички  сортове пшеница.
Някои от ползите за здравето от лимец включват способността му да помага в регулирането на метаболизма на тялото, при създаването на полови хормони, при изграждане на здрави кости, подобряване на имунната система, повишаване на храносмилателната функция, понижаване на кръвната захар, както и при намаляване на нивата на холестерола в организма.
Съдържа цинк и магнезий, които са полезни и необходими на атлети при мускулна треска и крампи.
 
7 предимства на лимеца
  • 1. По-поносим за страдащите от глутенова непоносимост
  • 2. По-лесен за храносмилане заради ниското хромозомно съдържание
  • 3. Съдържа 3-4 пъти повече бета-каротен от обикновената пшеница, което подсилва имунната система, възпрепятства ракови и сърдечни заболявания)
  • 4. Съдържа 35 пъти повече витамин А от обикновената пшеница, който подобрява здравето на очите и репродуктивните органи.
  • 5. Съдържа 3-4 пъти повече лутеин от обикновената пшеница, който възпрепятства макуларната дегенерация и катарактите.
  • 6. Съдържа 4-5 пъти повече рибофлавин (използван от тялото за енергия и като забавящ стареенето антиоксидант)
  • 7. По-чист е от обикновената пшеница, защото расте в шлюпки, които го предпазват от пестициди и насекоми